Олово

Олово на стъклото,

втечнен прозорец.

И моят поглед
 влива се във него.

Започнахме с изкуство,

завършихме с душа.

Прозорецът разля се

и опръска ме 
с някакво усещане….,

че нищо не е свършило,

че има нещо в облаците,

че има всичко в облаците,

че нищо няма край…

Под паднали клепачи

намираме условие…

От спуснатите длани

взимаме, крадем

своите съпреживявания.

Оловният ми поглед

набира жертви
и убива,

и кървавите спомени,

и напоените илюзии,

и мечтите в списъка,

и сънищата в зениците…

залива ги с олово…