* * *

Просветва финалния надпис.

Тишина

Въпросите са изправени

в коравия въздух около нас.

Да можех само да ги помисля

така, изправени.

Уморява ме мрака на края

и жадувам за още финали,

светли и смислозавършени.

Като решетъчни стълбове

по вертикала на свойте канали,

въпроси усукват истината,

а истината се заиграва инатливо с тях,

прескача ги, омайва ги,

кокетничи и скрива себе си

зад тъмен, плътен грим.

Всичко е така смешно и красиво,

смях до първата сълза.

Една чиста капка се олюлява

и потича по стълба надолу.

Попива като мътна влага

там, където светлия финал

и тъмното начало

играят своята исконна истина

пред ококорените очи

на своите вечни деца.