По стъпките на Амдуат

* * *

amduat — Sun, 25 Oct 2009 10:17:13 +0000

Просветва финалния надпис.

Тишина

Въпросите са изправени

в коравия въздух около нас.

Да можех само да ги помисля

така, изправени.

Уморява ме мрака на края

и жадувам за още финали,

светли и смислозавършени.

Като решетъчни стълбове

по вертикала на свойте канали,

въпроси усукват истината,

а истината се заиграва инатливо с тях,

прескача ги, омайва ги,

кокетничи и скрива себе си

зад тъмен, плътен грим.

Всичко е така смешно и красиво,

смях до първата сълза.

Една чиста капка се олюлява

и потича по стълба надолу.

Попива като мътна влага

там, където светлия финал

и тъмното начало

играят своята исконна истина

пред ококорените очи

на своите вечни деца.

Врява

amduat — Sat, 29 Nov 2008 15:22:02 +0000

Усещаше гръбнака си натрошен като коледен прашец. Знаеше, че трябва да го боли до нетърпимост. Не го болеше. Сякаш всички бъдещи удари в живота му и всяко бреме, което щеше да поема занапред, бяха станали едно минало, чиито тъпи отзвуци все още смущават съня. Но той не спеше. Будни бяха всички нервни окончания, тръпнещи, готови да срежат душата и тялото му. Очите му бяха затворени, защото се страхуваше. Клепките бяха здраво слепнати от неживения живот. Чувстваше се претрупан от опит и някакво незатворено знание или предчувствие. Въпреки това, любопитството му очертаваше огромна празнина, почти космична. От въздуха му ставаше студено и крещеше в него, нечленоразделно и задъхано го кълнеше. Всичко беше толкова гръмко. Шумовете го заливаха и подлудяваха. Крещеше и на тях. Чуваше собствените си крясъци, но му се струваха по-чужди от всичко, за което имаше съзнание. Толкова много влагаше от себе си, толкова отчаяно се бореше, толкова много наща го нараняваха, толкова малко болка усещаше, толкова много искаше, толкова много вярваше, че може.
Нещо в него експлоадира. Нещо бавно започваше да се разпада. Парчетата падаха в някакви неразбираеми форми. Всичко навяваше начало. Нещо друго предсмъртно ревеше „край!“.
Един изморен, но удовлетворен, поглед от страна на лекаря и жената се отпусна блажено в своето изтощение. След това, като през сънна мъгла, долетяха думите, чието съдържание щеше да осмисля живота й занапред:
- Имате здраво момченце. Честито!
Тогава тя го видя. Тогава и той я усети и я позна моментално. И я обикна, преди да знае що е обич.
12.02.2008

Олово

amduat — Sat, 29 Nov 2008 15:08:56 +0000

Олово на стъклото,

втечнен прозорец.

И моят поглед  влива се във него.

Започнахме с изкуство,

завършихме с душа.

Прозорецът разля се

и опръска ме  с някакво усещане….,

че нищо не е свършило,

че има нещо в облаците,

че има всичко в облаците,

че нищо няма край…

Под паднали клепачи

намираме условие…

От спуснатите длани

взимаме, крадем

своите съпреживявания.

Оловният ми поглед

набира жертви и убива,

и кървавите спомени,

и напоените илюзии,

и мечтите в списъка,

и сънищата в зениците…

залива ги с олово…

Хей

amduat — Sat, 29 Nov 2008 01:03:04 +0000

Страшен вик на цвете в магазин.
От многото цветя убити
то живо е,
само е
след смъртта.
И само малки
сбръчкани листенца,
и само жалки
счупени парченца
от една ….
градина?
Гробище?
Пустиня.
И цветето в тази пустота
живя,
живя
и след това умря!
И пак крещи умряло:
О, жалко цветно племе,
под слънцето заспало,
цъфтяло, прецъфтяло,
красотата си не изживяло.
Цвете.
В магазин.

2002

Здравейте в моя блог

amduat — Fri, 28 Nov 2008 23:32:57 +0000

Тук ще публикувам някои мои стихове и разкази.